Bøger om Bulgarien

Tidsskjul er Georgi Gospodinovs længe ventede tredje roman. En stor europæisk roman om tid og erindring, identitet og etik, som Gospodinov har researchet til i bl.a. Danmark. Udkom i Bulgarien i ’20 og er allerede solgt til udgivelse i 14 lande. Romanen er tildelt den nationale Kulturfonds fineste pris som Årets Roman - samme ære tilfaldt Gospodinovs forrige roman, Melankoliens fysik, Georgi Gospodinov er dermed den eneste forfatter, som har modtaget prisen to gange.Bulgarske Georgi Gospodinov (f. 1968) roses af internationale og danske anmeldere med ord som ”litterær partikelaccelerator”; ”redder både verden og litteraturen”; ”verdenslitteratur”; ”skriver forbandet godt”; ”europæiske forfatteres superliga”. Læs også hans to første romaner, En naturlig roman og Melankoliens fysik samt novellesamlingen Blinde Vajsja, alle i Helle Dalgaards oversættelse.

Den skrøbelige grænsezone mellem Bulgarien, Tyrkiet og Grækenland gemmer på utallige historier om soldater, spioner og flygtninge, der ønskede at krydse grænsen mellem øst og vest. I 1970’erne og 80’erne, mens Kapka Kassabova var barn, vrimlede grænseområdet med mennesker på jagt efter et bedre liv på den anden side. I dag står den bjergrige, skovklædte og historietunge del af Europa tilbage med dybe ar efter fortidens brutale politiske magtspil. Kapka Kassabova opsøger skattejægere, grænsevagter, flygtninge, smuglere og kloge koner i jagten på historierne fra grænselandet. Den sidste grænse tager os med til en glemt del af Europa. Et Europa, som emmer af overraskende, mystiske og uhyggelige historier om at stå på den forkerte side af skiftende menneskeskabte grænser. Kapka Kassabova (f. 1973) er forfatter og digter, født i Sofia i Bulgarien, men bosat i det skotske højland. Hun har skrevet en lang række digtsamlinger, romaner og rejsebøger. Anmeldelser: "Fremragende rejseskildring (...) Bulgarske Kapka Kassabova skriver poetisk om at opsøge barndommens grænseland, hvor fortiden spørger og nutidens lykkejægere går på gløder." - Weekendavisen Fængslende smukt skrevet – Times Literary Supplement Sensationelt god – Sunday Times Skiftevis bevægende og humoristisk … Vi har brug for bøger som denne – Financial Times Ophøjer rejselitteratur til kunst – Herald En exceptionel bog – New Statesman

Georgi Gospodinov roses af internationale og danske anmeldere med ord som ”litterær partikelaccelerator”; ”redder både verden og litteraturen”; ”verdenslitteratur”; ”skriver forbandet godt”; ”europæiske forfatteres superliga”.Hans En naturlig roman og Melankoliens fysik er udkommet i Helle Dalgaards oversættelse, og hun har til Blinde Vajsja valgt en samling af hans bedste noveller særligt til det danske publikum, ligesom Gospodinov har skrevet et efterord særligt til den danske udgave.Novellerne hæver læseren op i en slags litterær helikopter, hvor tiden flyder ud og man bevæger sig ubesværet rundt, uanset om året er 1989, 1931, 2000 eller langt ude i fremtiden. Noveller der udhæver for øjet, hvad der er det væsentlige.

"Originalt mesterværk" Anne Lise Marstrand-Jørgensen, Berlingske "Verdenslitteratur" Frits Andersen, Weekendavisen "En skidegod roman" John Chr. Jørgensen, Ekstra Bladet Da bulgarske Georgi Gospodinovs roman Melankoliens fysik fik en fremragende modtagelse i Danmark (2017), gik mange forgæves til boghandleren efter debutromanen En naturlig roman, der var udkommet på dansk i 2006. Det rådes der bod på med denne reviderede 2. udgave. For, som Neue Zürcher Zeitung har formuleret det: "Gospodinov redder både verden og litteraturen." På legende, anarkistisk og ofte humoristisk vis udfordrer Gospodinov romangenren og fortæller i En naturlig roman både en skilsmissehistorie, toilettets historie, såvel som flere andre historier om det, der alt i alt gør mennesket til menneske. Og fluen til flue.Romanen er oversat til 23 sprog.Det forstår man godt.

This intriguing book describes the Romans' formidably warlike enemies in modern Romania and Bulgaria - their 'most illustrated' opponents, thanks to friezes on Trajan's Column and carvings on Trajan's Adamklissi monument.Formidable warriors, able to field tens of thousands of infantry and cavalry and led by a military aristocracy, the Dacians and Getae presented a real threat to Rome's north-eastern frontier. They inflicted several defeats on Rome, crossing the Danube to invade the province of Moesia, and later stubbornly resisting counter-invasions from their strong mountain fortresses. Historians believe that the Dacians and Getae were essentially the same group of tribes during successive periods, related to Thracian tribes from territory south of the Carpathian Mountains, but their exact relationship in place and time is a subject for debate. Those called the 'Getae' by ancient Greek sources were actively expanding by at least the 4th century BC; some enlisted as mercenaries in Roman armies during the 1st century BC, and others later clashed with the army of Augustus, fighting alongside the Sarmatians. The people whom the Romans called the 'Dacians' are best known from wars against the emperors Domitian in AD 85-89 and Trajan in 101-106. At their peak, the Dacians and Getae defeated neighbouring peoples stretching from modern Slovakia to southern Ukraine and it is believed that the effectiveness of their weapons caused modifications in Roman infantry armour. Although most direct ancient sources have been lost to us, enough references remain to reconstruct a picture of their society and culture. Using previously unseen photos of archaeological finds with colour illustrations showing the appearance and weaponry of their warrior kings, noblemen, infantry and cavalry, this detailed book draws upon the latest literary and archaeological research to provide a complete account of these fascinating fighters.

Georgi Gospodinov roses af internationale og danske anmeldere med ord som ”litterær partikelaccelerator”; ”redder både verden og litteraturen”; ”verdenslitteratur”; ”skriver forbandet godt”; ”europæiske forfatteres superliga”.Hans En naturlig roman og Melankoliens fysik er udkommet i Helle Dalgaards oversættelse, og hun har til Blinde Vajsja valgt en samling af hans bedste noveller særligt til det danske publikum, ligesom Gospodinov har skrevet et efterord særligt til den danske udgave.Novellerne hæver læseren op i en litterær helikopter, hvor tiden flyder ud og man bevæger sig ubesværet rundt, uanset om året er 1989, 1931, 2000 eller langt ude i fremtiden. Noveller der fremhæver, hvad der er det væsentlige.

I dette afsnit af Undercover fortæller vi en af Den Kolde Krigs mest berømte spionhistorier, nemlig historien om Paraplymordet i London, hvor den bulgarske forfatter og dissident Georgi Markov blev slået ihjel.Historien har fået nærmest mytisk karakter i efterretningsverdenen. Det har den på grund af det formodede mordvåben – en almindelig paraply omdannet til en snedig pistol, der ved hjælp af en gaspatron og en nål i spidsen kunne skyde en lille kugle med gift ind i offerets blodbaner. Uden at han for alvor bemærkede det. Men hvem stod bag drabet? Og var det i virkeligheden en paraply?Vært: Thomas HeeManus og tilrettelæggelse: Thomas HeeLyddesign: Matias BrogårdRedaktør: Andreas Lindinger SaxildUndercoverAlle kneb gælder når spioner og agenter jagter efterretninger. Under fremmede himmelstrøg lever de ensomme liv under falske identiteter, udsendt af hemmelige tjenester med mærkelige bogstavkombinationer. I Undercover fortæller journalist Thomas Hee historien om de mest spektakulære spion- og agentaktioner i nyere tid. Historier som nogle gange er så vilde, at det er svært at tro på, at de faktisk har fundet sted.Thomas Hee (f. 1977) er uddannet journalist fra Roskilde Universitet og har blandt andet arbejdet på TV2 og på Ritzaus bureau med særligt fokus på forsvars- og efterretningsstof.

Опознайте един от най-обичаните български герои, Бай Ганьо, и неговите забавни приключения. Бай Ганьо е дребен амбулантен търговец на розово масло, втурнал се да забогатява чрез търговия и политика – в България и из Европа.Тонът е ту добродушно-снизходителен, ту тъжен и горчиво-ироничен, а смехът е хем опрощаващ и разбиращ, хем остър и сатиричен.Книгата изследва въпросите какъв е пътят на България и целта на нейното развитие, какво е мястото й сред другите страни, каква е съдбата на националните добродетели, морал, бит, нрави.Колекцията включва две части:В първа част са включени преживяванията на Бай Ганьо из Европа. Във втора част са включени изживяванията на Бай Ганьо след връщането му от Европа в България.Щастливеца на българската литература, Алеко Константинов, е роден в Свищов на 13 януари 1863 година. За сравнително краткия си живот той оставя траен отпечатък в различни аспекти на българската история, политика и култура. Интересът му към пътешествията довежда до първото организирано изкачване на Черни връх през 1894 година, в което се включват 300 души и с това полагат началото на организирания туризъм в България.В българската литературна класика той остава познат с творбите си: „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин“, „До Чикаго и назад“, множество фейлетони и пътеписи.

Априлското въстание е приключило, а след него е останал погромът, жертвите и изтезанията. Оцелелите революционери са заловени, друга част са се спасили. Но борбата продължава. Нови въстания се надигат. Пловдив, Перущица, Брацигово и Батак се опълчват на турското потисничество. Жестокостите не свършват. Настава и Баташкото клане. „Записки по българските въстания“ приключва тук, а смъртта отнема на Захари Стоянов възможността да довърши великата история, която и до днес служи за достоверен източник на борбите, мъченията и несломимостта, формирали самосъзнанието на българина.Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Още на 21-годишна възраст се включва в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята на Захари Стоянов в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които той оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов“, „Васил Левски (Дяконът)“ и „Записки по българските въстания“ научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също редица статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.

Współczesny romans wieku dojrzałego, ponad granicami dwóch krajów i barierami językowymi. Opowiada o pięknej i gorącej Bułgarii, całkiem innej niż przewodnikowa, pachnącej opalaną papryką, i kontrastującym z nią zimnym, dostojnym, gotyckim Gdańsku.Beata staje na zakręcie życiowej drogi i za namową ciotki zamiast na pogrzeb męża leci na wczasy do Bułgarii. Tam poznaje samotnego mężczyznę, który zakochuje się w niej od pierwszego wejrzenia. Pokazują sobie nawzajem ojczyste kraje inaczej, niż widzi je przeciętny turysta. On uczy ją pięknej miłości, a w zamian otrzymuje serce.„— A, Minko. Ja mam na imię Beata. — Odłożyła łyżeczkę od lodów i wyciągnęła do niego rękę na przywitanie.— Wie ste palaczka?— Nie, dziękuję. Nie palę. — Pokręciła głową.— Ne puszite? — Pan się uśmiechnął. — Wy palaczka? Do you come from Poland?Na znak aprobaty pokiwała głową, co w języku bułgarskich gestów znaczyło dokładnie odwrotnie, ale tego jeszcze wtedy nie wiedziała.— What is your country?— Polska, Polen, Poland. — Teraz była już trochę podirytowana powtarzaniem w koło tego samego.— Kyde wy doszli? W koi hotel?Beata chwilę się zastanowiła. Słysząc słowo „hotel”, domyślała się, że pan pyta ją o hotel, w jakim mieszka. Nie znała przecież języka, a i w angielskim nie była mocna. Owszem, uczyła się w liceum, ale nigdy nie musiała go używać. Częściej, dzięki Tomkowi, słyszała niemiecki, ale i w tym języku znała tylko kilka zwrotów. Za to dość dobrze pamiętała rosyjski, więc powoli i wyraźnie zaczęła mówić, gdzie mieszka i skąd przyjechała.”Ewa Lenarczyk – autorka powieści pod tytułem „Kochaj mnie od morza do morza” po raz pierwszy wydanej w 2012 roku.

„Два ангела има у мене,различни по сила, наглед;единий се казва съмненье,а другий – безумен полет.“„Под върбите и други стихотворения“ е сборник със стихотворения, писани в годините между 1880 и 1892. Палитрата от емоции е богата, а Вазов се движи между младостта и старостта, любовта и самотата, възхищението от живота и оскърблението от мрачния земен път.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„На черната робияда гине памятта!И дор сме на света,ще бъде Българиясвободна и една!“„Марш и други стихотворения“ вплита контрастните настроения на две епохи – пред- и следосвобожденската. Възхваляването на смелостта на българи и руснаци прелива в критика към отслабената гражданска позиция, притихнал патриотизъм и замряло родолюбие. Робството е изхвърлено, апатията и егоизмът са приветствани.„Ще си скъташ ти жълтичкиза един чифлик;...но ще викнат по теб всички:„Долу ти, мръсник!Твоя баща стар войводаси проля кръвта,ти изедник на народакак стана сега?““Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

На 2 ноември 1885 год. Сърбия напада България, с което официално е поставено началото на Сръбско-българската война. Причината е съединението на Княжество България с Източна Румелия, което засилва присъствието на българите на Балканския полуостров. Войната е кратка, но опустошителна. Сърбите са разгромени, но българите също дават хиляди жертви. Вазов заминава за фронта и оттам той създава една от най-въздействащите стихосбирки „Сливница“. Смърт, спомен, чест, падение и възход. Войната е пъстра палитра от емоции и благодарение на Вазов, който ги улавя и предава чрез своите стихове, ние успяваме да усетим епохата и истинския дух на хората.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

България е свободна. Смелостта на българите е безгранична, дадените жертви са хиляди, но освобождението настъпва и надежда, радост и вяра си проправят път сред душите на изстрадалия народ. Но паметта не е дълга. Забвението обхваща политиците, признателността към освободителите отстъпва пред егоизъм, липса на родолюбие и алчност. Първите десетилетия след освобождението поставят българското самосъзнание и патриотизъм на изпитание, но чрез „Епопея на забравените“ Вазов припомня на българите защо трябва да се гордеят със страната си и увековечава велики герои като Левски, Каблешков, Бенковски и опълченците на Шипка.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„О либе драго, нека криемний нашата любов и страст,с невинна хитрост да отбиемвси людски погледи от нас.“Любовните трепети, младостта, радостта и душевната свобода. Те също са част от живота, те също могат да вълнуват едно сърце, макар на фона на войни и загуби. „Майска китка“ дава един по-различен прочит на живота и за миг отклонява поглед от битките и теглилата. Мъката и тъгата не са задължителни и неизбежни, а любовта и сатирата предлагат изкушаващо спасение от сивотата на ежедневието.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

България, Гърция, Черна гора и Сърбия са обединени в името на общия противник в лицето на Османската империя. 1912 год. е поставено началото на Балканската война, а Иван Вазов, наречен от мнозина летописец на своето време, съставя стихосбирката „Песни за Македония“. В центъра на конфликта Вазов поставя Македония, говори за сърбите като братя, но и като врагове, описва ситуацията по време на Първата световна война и с възторг разказва за освобождението на Македония през 1915 год.„Отиде си пришлеца,избяга чужденецаиз македонский рай!Видяхме тържествотона правдата въз злото -позорния му край.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Звукове“ е стихосбирка, отразяваща крайни емоции, чувства, преживявания и разсъждения, повлияли Вазов в дългия близо десетгодишен период, обхващащ живота му в Пловдив, емиграцията в Русия и последвалото завръщане в родината. Съмнението се редува с вдъхновението и вярата. Тъгата отстъпва пред щастието и любовта. Мъката от падението и изгубените животи е изместена от патриотизма. „Звукове“, както и повечето други Вазови стихосбирки, дава отзвук на съвремието на автора, а читателите днес надникват в душата на един човек, живял в трудните години на битки, борби и въстания.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Поля и гори“ е стихосбирка, издадена през 1884 год., докато Вазов живее в Пловдив, по онова време столица на Източна Румелия. България е разединена и неотдавна отминалото турско иго се оказва неединствен проблем за страната. „Поля и гори“ е възхвала на красотите на България, на Стара планина, Родопите и Средна гора. „Поля и гори“ припомня славата на борилите се за свободата на страната, събужда чувство на гордост от тяхната смелост, но и с деликатен сарказъм описва следвоенната действителност сред различните социални кръгове.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Вчера настъпи нова година.Сухо и ледно срещнах я аз:както и тая, дето замина,нищо не носи ново за нас.“Равносметка на отминалото време, разочарование от пропиления Божи дар, поглед назад към житейския път и молитва към Бога за любов, търпение и милост. Годините след Освобождението са трудни за цяла България, а мъката на Иван Вазов се засилва от престоя му в Русия до 1889 год. Възхвалата е отстъпила място на горчивината, но духът на поета не е сломен. Той е жив и въпреки че страда, се и радва. Животът е пътуване и често след падението идва възходът - „успях живота тежки да съзря / пак мил и хубав... О, благодаря.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Въодушевлението от освобождението и надеждата за ярко бъдеще отстъпват пред отчаянието и разочарованието от духовното падение. Възвишените възрожденски интереси са изместени от егоизма и Вазов е обхванат от минорно настроение и недоволство от живота. „Гусла“ представя и другата страна на следосвобожденска България – свобода, но и безцелност, промяна, но и застой.„И ето веч кат луд се скитами търся, гоня идеалъти вред на пошлости налитам,вред слушам звука на металът.Металът, да, металът сухи,кой прави днес - кумир свирепи -душите към светото слепи,сърцата към доброто глухи.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Годината се изнизва, нова настъпва. Старите песни, на нов глас се пеят. Освобождението е настанало, но промяната е далечна. А Вазов с своята проникновеност се обръща към своите сънародници:„Не сурва весела година, / не пълни житници с пшеница, / не златна ябълка в градина, / не много сватби и дечица“, „ами народ с почтена роля, / със чувство, пламен във гърдите, /кой свойто бъдаще и воля / не връчва сляпо на слепците;“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Сега съм у дома. Наокол планинии върхове стърчат; гори високи, дивишумят; потоците, кристални и пенливи,бучат - живот кипи на всичките страни.“Природата е дом, хармония и спокойствие, красота, обаятелност и магия. Рила планина крие своите тайни, тя е непристъпна, непозната, тя разкрива свят, в който всеки българин намира душевен мир, свят, който поражда национална гордост от величието на българската природа. „В лоното на Рила“ предизвиква възхищение, преклонение пред родното, чувство на сигурност, отдалечаващо ни от тревогите и „световните злини“.„Духът ми се цери след жизнената битва,вкушавам сладък мир във песни и молитва.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Македония и Одринско се надигат. Илинденско-Преображенското въстание избухва. Борбата за освобождение продължава, а Иван Вазов ни представя битките – тези на фронта и другите – в душите на смелите войници, жертващи живота си. Сред тях и Даме Груев. Селата горят, хора умират, юнаци загиват. Времето е размирно, подвигът – велик.„Поклон, поклон от нас сегана ваший меч, на ваший гроб.Тоз, който знай да мре така,не може веч да бъде роб.“Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба“, а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата“, а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература“. Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Konstantin er en modstandskæmper, som allerede i skoleårene kom i det bulgarske statspolitis søgelys, og som ikke kan undslippe sin skæbne for evigt. I 1953 sprang han et mindesmærke for Stalin i luften, og nu trues han med straffelejr. Metodi er officer i statspolitiet, en opportunist der først og fremmest er loyal over for sin egen karriere – en systemets mand. ”Forhørets Michelangelo” kalder de ham. Hen over et halvt århundrede har de to udkæmpet en kamp på liv og død.Det er en historie, der tillader Trojanow at fortælle noget mere universelt, et panorama over tiderne. Han har siden halvfemserne interviewet øjenvidner til diktaturet, og med udgangspunkt i dette kæmpe, autentiske materiale har han skabt en gribende skæbnefortælling om menneskeværd og fornedrelse. Det er halvtreds års historie i skyggen, fra 2. verdenskrig til murens fald. Det er barsk men bevægende erindringskunst.Ilija Trojanow blev født i 1965 i Bulgarien, men forlod i en meget tidlig alder landet sammen med sin familie og bosatte sig i Tyskland. Sidenhen har han boet en årrække i Kenya, som han også har skrevet bøger om. Nu om dage bor han i Wien. Han har modtaget såvel Leipziger Buchmesse-prisen som Adelbert von Chamisso-prisen. Magt og modstand er hans fjerde roman, den tredje på dansk. Tidligere er udkommet Verdenssamleren (2011) og Isbrud (2012), samt det lange essay Det overflødige menneske (2014).

Българският живот, българската природа, битките, пораженията, победите, обичта, спомените, родината – една малка част от нещата, за които знаем далеч повече благодарение на Вазов. „Под нашето небе и други стихотворения" отразява Вазовото съвремие, с плам, обич, възхита Вазов пише за природата, за звездите, планините и реките, пише за смелите български войници, с тъга говори за Македония, с любопитство разказва за научните открития, с вълнение ни прави част от откриването на Народния театър. България след Освобождението се променя, а благодарение на Иван Вазов, ние ставаме свидетели.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Природо прекрасна, природо всесилна,що пълна си с дарби, с богатства безчет,с кои ни обсипваш кат майка умилнаи с хубости дивни пленяваш ни глед."Стихотворенията на Иван Вазов пленяват нас, читателите, и ни пренасят в омайни гори, споделят ни любовни трепети, правят ни съпричастни с душевни терзания, връщат ни в миналото и за миг ни потапят в свят, по-различен от нашия. Не задължително по-добър, но по-различен. Изданието „Неиздавани приживе стихотворения" ни дава възможност да се насладим на едни от по-малко познатите, но не по-малко обичани произведения на Иван Вазов.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Избавлението е възможно, а свободата е близо. Новата 1878 година носи надежда и вяра, че вековното робство и потисничество ще отстъпят пред несломимия български дух.„Свободата се смейкат слънце от възтокаи скоро ще огрейземята ни широка."Българи и руснаци застават рамо до рамо в боя, жертвайки се в името на по-добро бъдеще. Правдата възтържествува, потъпканият и поробен народ възкръсва, а чрез стихосбирката „Избавление" можем да усетим емоцията, несигурността, плахата радост на едни българи, на които предстои да познаят друг живот – свободния.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

Пейзажни стихотворения се преплитат със социални елегии. Възхвалата на българската природа и придаването ѝ на божествена същност прелива в описание на истинската и неподправена действителност на границата между XIX и XX век.Контрастът между „...таз природа при всяка стъпка в мен хармоний буди" и „Отбивам се в селското бедно жилище: картина плачевна душа ми покъртя! "Елате ни вижте"" превръща стихосбирката „Скитнишки песни" в отражение на надеждите, идеалите, мечтите, стремежите, трудностите и тегобите, определящи и формиращи българина.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Детенце хубаво, пиленце любаво", знаеш ли кой е овчарят, коя е жетварката, кои са орачите? Учило ли си за звездиците на небето или златото в полето? Очакваш ли Коледа или Великден с нетърпение? А какво си спомняш за Бъдни вечер? Било ли с в Търново или Пловдив? А чело ли си за Дунав и Вардар? Искаш ли да научиш повече за твоето мило отечество България? Да четем заедно.Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.

„Борба и други стихотворения" е стихосбирка, включваща едни от най-първите публикувани стихотворения на Вазов като „Борба" и „Дунав" в годините преди Освобождението. Вазов пътува, прекарва време в Румъния, среща се с български емигранти, попива от патриотизма и борбеността на Ботев, с което събужда гражданското си чувство и с родолюбие пише за страната си, за нейната природа, за народа и за вярата.„Виждам, виждам родний край,виждам го, не е далече,да вървим, другари, вече,че сърце тупти, не трай."Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.