Немили-недраги

„Немили-недраги" (1882–1884) е повест от Иван Вазов и е един от ранните примери на модерна българска литература. И до днес тя е сред най-популярните произведения от своята епоха и заема традиционно място в българското образование.

Повестта представя живота на българските емигранти (хъшове) в годините малко преди Освобождението. Хъшовете, живеещи в нищета, мизерия и социална изолация, се събират в „Народната кръчма на Знаменосеца" и планират завръщането в Родината и желаното извоюване на нейната свобода...
Не е случайност, че Гео Милев нарича Вазов Патриарх на българската литература. С всепризнатия си талант на поет и разказвач, Иван Вазов заслужено застава начело на цяла плеяда бележити българи, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията ни. Той завещава на поколенията мащабно по обем творчество, а произведенията му създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове.